Ако крайникът ви стане „бял като платно“ или синкав, потърсете спешно специалист
03.07.2024г.
Д-р Рунков, свидетели сме на екстремни жеги това лято. Как това предизвикателство се отразява на хората с венозни заболявания и какви са вашите съвети към тях?
Относно пациентите с венозни заболявания, по-високите температури водят до повишаване на оплакванията от умора, тежест в долните крайници, особено изразени във втората половина на денонощието. Могат да се появят също кожни промени, сърбеж в областта на крайниците и при някои пациенти мъчителни мускулни крампи предимно вечер или сутрин при събуждане. Това налага тези пациенти да си плануват преглед при специалист по съдова хирургия още напролет – през април и да започнат венотонична терапия през май с продължителност до края на топлия сезон. Спешни консултативни прегледи се налагат при асиметричен оток на крайниците с дискомфорт и болка в оточния крайник, локално зачервяване по хода на вече разширени вени. След консултация със съдов хирург и доказана дълбока венозна тромбоза се налага адекватно антикоагулантно лечение и съответен постелен режим на пациента, поради опасност от усложнение на заболяването като белодробна емболия. При другата група пациенти с възходящ повърхностен тромбофлебит, преминал над средната половина на бедрото, се налага спешна оперативна намеса – прекъсване на повърхностната вена в зоната на преминаване към дълбоката вена. Целта на тази интервенция е предотвратяване на белодробна емболия.
Каква роля играе наследственият фактор за появата на венозно заболяване?
Счита се, че наследственият фактор е основна предпоставка за венозно заболяване. Хората, които имат близки роднини с разширени вени или венозни тромбози е уместно на си направят консултация със съдов хирург и съответно ехо-доплерова диагностика и уточняване състоянието на венозната система. Трябва да се знае, че венозните заболявания са с хронично-прогресиращо развитие, като тук влияние имат високата температура, натоварване на крайниците – прав стоеж на едно място без движение дълго време, продължително време седнал със спуснати крака. Като начин за забавяне на развитието на заболяването е необходимо да се избягват тези положения на крайниците и през топлия период хората с венозни заболявания да приемат венотонични медикаменти, предписани от съдов хирург след преглед, съответно доплерово измерване и преценка на венозната система.
Как да разберем, че имаме проблеми с артериите и с каква спешност трябва да предприемем мерки?
Относно пациентите с артериални заболявания или хора, които имат симптоми на такива заболявания, но още не са диагностицирани, трябва да направят консултация при съдов хирург, ако имат едно от следните четири оплаквания. Първото е изтръпване и хладина на стъпалото. Следващото е схващане на мускулите на краката при вървене и често спиране за почивка за няколко минути. Тревожен сигнал е също появата на рани на стъпалото без травма, които не заздравяват, както и наличието на предизвикана от травма рана, която не заздравява.
Спешна консултация със съдов хирург трябва да се прави при няколко промени в увредения крайник. Това са внезапно настъпила болка с изтръпване и изстиване на крайника, промяна в цвета на крайника, т.е. ако стане „бял като платно“ или синкав и отпадане функцията на крайника, изразяващо се в затруднено движение.
Тези промени са показателни за остро настъпило прекъсване на артериалния кръвен ток на засегнатия крайник, като тук времето от началото на оплакванията има голямо значение.
Веднага ли трябва да се реагира и да се потърси Спешна помощ?
Първите 6 часа са оптималното време за осъществяване на консултация със съдов хирург, диагностика и съответно лечение – оперативно или ендоваскуларно с цел възстановяване на нормалния кръвен ток. След 6-тия час настъпват трайни увреждания на останалите без кръвоснабдяване – нервна тъкан и мускули. Счита се, че ако до 6-ия час се възстанови кръвоснабдяването, крайникът се възстановява на 100%. След 6-ия час, в резултат на увредите на тъканите, крайникът остава с неврологични увреждания – парези или тъканни увреждания – гангрена, което налага малки или големи ампутации, водещи до съответна инвалидизация на пациента. При много късно диагностицирани пациенти първи избор като животоспасяваща операция е ампутацията на крайника. Трябва да се отбележи че при късно пристигнали пациенти и напреднали тъканни увреждания и навлизане на вредни вещества в организма се увреждат отделителната система – бъбреци и се стига до остра бъбречна недостатъчност, сърдечно -съдова система – остра сърдечна недостатъчност, белодробна система – белодробна недостатъчност, и тези пациенти завършват за съжаление с летален изход. Разбира се това няма да се случи ако всички бъдем по-самонаблюдателни и отговорно подхождаме към болестните промени в нашия организъм.
Вие наскоро се присъединихте към екипа на Клиниката по съдова хирургия на болница „Бургасмед“, заедно с още двама съдови хирурзи, с които сте работили години съвместно. Разкажете за опита на всеки от вас?
Аз имам почти 40-годишен професионален опит, притежавам специалност обща и съдова хирургия, а през миналата година защитих дисертация и придобих докторска степен. Моите интереси са в спешна и планова артериална и венозна хирургия, възстановяване на нормално кръвоснабдяване при диабетици и оперативни намеси при диабетно стъпало.
Другият новопостъпил съдов хирург е д-р Антон Мусиевски, с 27-годишен опит, със специалност обща и съдова хирургия. Работи планова и спешна хирургия при артериална и венозна патология, траен съдов достъп за хемодиализа.
Заедно с мен постъпи и синът ми д-р Димитър Рунков, който има 15 години професионален стаж. Той работи планова и спешна съдова хирургия при артериални и венозни заболявания, лазерни процедури при разширени вени и склеротерапия, каротидна патология – нарушено кръвоснабдяване на мозъка. Той има особен афинитет към лечението на трудно заздравяващите рани на крайниците. Прилага успешно плазмотерапия, лазертерапия и разбира се възстановяване на адекватно кръвоснабдяване. Особен интерес има към диабетно болни пациенти с диабетно стъпало. Владее и едноваскуларни методи за терапия на съдовите заболявания, сред които артериално и венозно стентиране.
Фактът, че и досега сме работили заедно ни позволява екипност в прилагане на мултидисциплинарен подход към пациента – диагностика на периферните съдове на крайниците, на коронарните съдове на сърцето и на каротоидните съдове (сънните артерии) на мозъка, като се приема, че промените в кръвоносните съдове не е изолиран процес само в една от тези локализации. Важното при този подход е превенцията от бъдещи инфаркти и инсулти. След диагностиката се преценява коя зона на увреждане е най-критична и се прави план за последователно възстановяване на кръвоснабдяването на съответния орган – сърце, мозък, крайници. Този подход осъществяваме съвместно с кардиолози от „Бургасмед“ и по-специално с доц. Мирчева и д-р Жежовски.
Тримата вече преглеждаме и в ДКЦ „Бургасмед“. По график аз съм на кабинет вторник и четвъртък от 16:00 до 18:00ч. Д-р Д. Рунков преглежда всеки понеделник от 16:00 до 18:00ч. И двамата не преглеждаме по Здравна каса. Часовете за прием на д-р А. Мусиевски са в сряда от 16:00 до 18:00ч. На него му предстои сключване на договор с РЗОК, което ще му позволи да преглежда пациенти и с направление от личен лекар. Предварителното записване за преглед може да се осъществи на ет. 5 в кабинета по съдова хирургия, както и на регистратурата на лечебното заведение.
Визитка
Д-р Румен Рунков, д.м., от юни тази година е част от екипа на Клиниката по Съдова хирургия в МБАЛ „Бургасмед“. Той е съдов хирург с 39-годишен професионален стаж. Преди година защитава дисертация и придобива докторска степен. Д-р Рунков работи спешна и планова артериална и венозна хирургия, възстановяване на нормално кръвоснабдяване при диабетици и оперативни намеси при диабетно стъпало, AV фистули и катетри.
Д-р Александър Ангелов, ревматолог в МБАЛ „Бургасмед“: Ранно...