В МБАЛ „Бургасмед“ се получи писмо от млада майка, която изразява своята огромна благодарност към екипа на болницата, помогнал й да роди здраво дете и двамата с бебето днес да се чувстват добре.
„Мили хора искам да ви благодаря за грижите, професионализма, етиката и хубавото отношение. Не съм си представяла, че ще имам такъв престой в болницата НИКОГА! Толкова добре се чувствах, че въпреки стреса, въпреки болката, вие всички ми давахте подкрепа и кураж“, пише Г.К., майка на К.
„В 8-ми месец от бременността на 5.04.22г. в 5:10 сутринта ада се стовари върху мен. По най-бързия начин 5:30 вече бях в болницата. Час по- късно аз вече бях в отделението с много ангели около себе си. Казвам ангели, защото съм чувала ужасни истории за раждане в болница, за грубо отношение и какви ли не митове и легенди. Бях много уплашена, бях в паника, но всички около мен бяха толкова мили и ми вдъхваха голям кураж и сили. В 8:00 вече бях консултирана от анестезиолог под вниманието на Д-р Серафимов и АГ Д-р Ризова и Д-р Пухтова. По мое съгласие след подробна информация и преценка на лекарите проведоха спешно секцио със спинална упойка. За щастие всичко мина добре и аз и бебето сме живи и колкото е възможно здрави и тук започва моята история…
Не съм вярвала никога, че може да има болница и отделение с такива хубави хора. Всяка сутрин влизаше санитарка с усмивка и ме питаше „Как си?“. След това ми носиха храна. Кой каза, че болничната храна е ужасна ! Сутрин с топъл чай и питателна закуска, за мен беше повече от достатъчно. Акушерките постоянно бдяха над мен и аз сега разбирам какво означава всъщност акушерка и каква е ролята им в живота на всяка една жена. Помагаха ми с раздвижването, следяха всичко което се случва с мен и така няколко дни санитари, акушерки и дежурни лекари редовно идваха, редовно ме преглеждаха и ми помагаха както физически така и психически да се преборя със стреса. Благодарна съм на Д-р Ризова не само за това, че ми спаси живота , но и за това че не ме остави до последно и редовно ме следеше как съм здравословно и психически. Кулминацията беше когато на една от последните визитации емоционално се разплаках, за това че желая да кърмя, а в момента не се получава. Д-р Ризова ми даде страшна подкрепа, а акушерките ми помагаха за всичко свързано с мен и естественото хранене на бебето колкото се може.
След няколко дни се запознах и с неонатолозите – изключително мили хора. Те са бдели над бебето и са го лекували докато аз съм се възстановявала. Идваха всички дежурни лекари да ме информират за състоянието на бебето Д-р Йончева, Д-р Хрусанова, Д-р Ставрева / може и да бъркам не успях да запомня на всички имената/ и Д-р Георгиева. Разбрах, че и от лаборатория постоянно са вземали кръв от бебето и макар да не съм ги виждала, искам да им кажа, че за мен те са също толкова големи ангели колкото всички, които видях.
След като бебето вече беше при мен, всеки ден мили акушерки от неонатология ми носеха мляко, показваха ми как се повива, как се сменя памперс, как се къпе бебе… Обясниха всичко най- важно и аз в момента съм спокойна, че правя всичко най-добро за детето си и го правя правилно."
Д-р Живко Жеков: Неправилно е разбирането, че ЯМР е най-добр...
Отделението по неврохирургия на „Бургасмед“ с безплатни прег...