21.02.2024г.
Д-р Лина Хаджиилиева завършва Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2016 г. В края на същата година започва работа в МБАЛ „Бургасмед“. От септември 2020 г. е специализант по гастроентерология във Вътрешното отделение на болницата, днес Отделение по гастроентерология.
- Полипите на дебелото черво са доброкачествени образувания на дебелочревната лигавица, като всяка протрузия на чревна лигавица към лумена на червото се означава като полип. Те могат да имат различни хистологични варианти (аденоми, хамартоми, хиперпластични, възпалителни) и да се различават по брой, форма, размер. Най-често срещани са аденомите и хиперпластичните полипи.
И макар полипите да не са злокачествени, някой хистологични типове могат да малигнизират (б.а. – да придобият злокачествени промени) с времето. С най-висок малигнен потенциал са аденомите с вилозна структура.
- Полипите са едни от най-честите новообразувания на червата и се срещат при приблизително 15-20% от населението в напреднала възраст. По-чести са при мъжете, в сравнение с жените, и засягат в по-голяма степен възрастта над 50 години, като пикът на болестта е около 60-ата година. Въпреки това, полипите на дебелото черво могат да се появят и при по-млади хора, особено ако имат семейна история на полипи или рак на дебелото черво, или ако имат наследствен синдром, който ги прави по-силно изложени на риск.
- В нашето отделение най-младият пациент беше мъж на около 30-годишна възраст с хиперпластичен дебелочревен полип (б.а. – доброкачествен полип, изграден от жлезисти клетки), който беше отстранен ендоскопски.
- Основни рискови фактори, отговорни за развитието на дебелочревен полип, са наличието на фамилна история за рак или полип на дебелото черво, напреднала възраст, прием на алкохол, тютюнопушене, намалена физическа активност.
От значение е и начинът на хранене с прием на храна, богата на животински мазнини и въглехидрати, както и редуцираният прием на фибри, затлъстяването, възпалителните чревни заболявания, фамилни полипози (фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Gardner, синдром на Peutz-Jeghers, генерализирана ювенилна полипоза).
- Дебелочревните полипи могат дълго време да не дават оплаквания и се установяват като случайна находка при изследването на дебелото черво по друг повод. Най-честите симптоми, които алармират за наличието на полип на дебелото черво, са наличието на коремна болка, кръв или слуз при изхождане, промяна в ритъма на дефекация.
Полипите на ректума често се асоциират с ректално кървене. Големите полипи на дебелото черво могат да доведат от обтуриране (запушване) и да предизвикат чревна непроходимост. Затова при подобни симптоми е нужно веднага да се потърси консултация със специалист.
- Наличието на дебелочревен полип може да се установи при провеждане на редица образни изследвания. Диагнозата се поставя след ендоскопско изследване (колоноскопия) на дебелото черво, като е задължително хистологичното изследване на полипа. При установяването на множествена полипоза и съмнение за наследствено заболяване пациентът трябва да се насочи към генетична консултация.
- По правило при установяване на полип на дебелото черво той трябва да бъде отсранен. Това може да се осъществи чрез ендоскопска полипектомия, т.е. премахване на полипа по време на колоноскопия посредством различни техники в зависимост от вида, разположението и размера на тумора, или по хирургичен път. Отстраненият полип следва да се изследва хистологично, като резултатът определя последващите препоръки за проследяване на пациента.
Хирургична намеса се предприема при невъзможност за едноскопско премахване, при някои много големи полипи на дебелото черво, при съмнение за малигнизация. Множествените полипози често налагат провеждането на колектомия (б.а. – отстраняване на цялото или част от дебелото черво).
- Възстановителният следоперативен период е индивидуален и зависи от вида и обема на проведената манипулация, наличието на усложнения и общото състояние на организма, възрастта, наличието на придружаващи заболявания.
- На пациентите препоръчвам поддържането на добри хранителни навици, прием на храни, богати на фибри, плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб и редовни физически упражнения. При наличието на оплаквания от страна на храносмилателната система да не се колебаят, а да потърсят медицинска помощ, защото това може да им спести много по-нататъшни проблеми и усложнения.
Автор: Ирена Чернишева